Домашната котка

Прародителите на нашата домашна котка са дивите котки, разпространени по цял свят в най-различни разновидности освен в Австралия. Преди около 4000 години е започнало одомашняването на дивите котки, но пътят за тяхното опитомяване е бил много дълъг. Котката е "независимо" животно, като само при разгонване и тогава когато е станала майка, тя се отказва от своя индивидуализъм и изпитва нужда да търси контакт с хората, да играе и се гали. Малките котенца изпитват голяма нужда от игра, като чрез нея те задоволяват своите потребности от движение.
Котката разполага с голям арсенал от изразни средства: жестове, движения на тялото и звукови изрази. Най-лесно настроението на котката се познава по движението на опашката и. Ако пожелае да се погали, опашката и е вдигната направо нагоре, а лекото предпазливо потрепване на върха и показва напрежение. Силните удари с опашката в хоризонтално положение, лекото ръмжене или съскане, придружено с дръпване на ушите назад и отваряне на устата, говорят за силна възбуда. При приближаване до възбудена котка тя усилва ръмженето и съскането, повдига една от предните си лапички, изважда ноктите си и е готова за удар. По този начин тя предупреждава своя противник и ако той не се съобрази с това, тя е готова да го нападне.
Домашната котка се привързва силно към жилището, но в началото това става предпазливо и колебливо. Всички нови неща, внесени в жилището я правят подозрителна. При влизането на чужди хора тя обикновено се скрива под масата или леглото и чувствайки се там в безопасност наблюдава всичко, което се случва около нея. Понякога, привидно дремейки, тя внимателно следи какво става около нея, а чуждите животни и особено котки ги възприема като натрапници и ги изгонва.
Когато дадено семейство реши да си вземе котка, най-добре е да вземе малко котенце на възраст между 8 и 12 седмици, тъй като тогава то свиква много по-бързо с новата обстановка. Отсъствието от дома на хора не безпокои котката. Всички те обичат топлината и с часове наред могат да се припичат до отоплителни уреди или на слънчеви места. Ако домашната котка има възможност да излиза извън жилището, тя опознава най-напред близките места, като по-късно започва да разширява разходките си, но не обича да ходи много далеч. Неконтролируемите скитания на котката са опасни за нея, защото много често при тях тя намира смъртта си под колелата на някое превозно средство.
При котките съществуват сравнително малко породи, но окраската им е много разнообразна: бяла, черна, сива, сребриста, жълта и др. Съществуват едноцветни и с многоцветни шарки, ивичести, мраморирани или петнисти видове котки. Според дължината на космената покривка се различават два вида котки - късокосмести и дългокосмести.
Към късокосместите породи котки принадлежат видове като: европейска тигрова, европейска мраморирана, безкосместа китайска, абисинка и др.
Към дългокосместите породи котки принадлежат видове като: ангорска, сибирска, бухарска, персийска, китайска клупоуза и др.
Всяка порода се характеризира с цвета на космената покривка, с формата на тялото и главата, с особеностите на телосложението и с темперамента на животното.