Отглеждане на декоративни рибки

Един добре съоръжен аквариум, населен с красиви рибки и поставен на подходящо място в дома, създава на неговите притежатели удоволствие било като наблюдават великолепните движения на рибките, било като проследяват тяхното интересно развитие и живот. Съществуват много видове аквариуми за рибки. Изборът на аквариум зависи от вкуса на притежателя му, от мястото и обкръжаващата го обстановка, където ще бъде поставен в дома, и най-важното от вида и количеството на рибките, с които той ще бъде населен. Най-често се изполуват аквариумите с правоъгълна форма, изработени от стъкло, монтирано върху специална рамка от желязо или алуминий. За предпочитане е съдът да бъде с по-голяма открита повърхност, тъй като това дава възможност за по-бърза аерация на водата. Препоръчва се за домовете да се изработят или закупят от зоомагазините аквариуми със следните размери: дължина 70 см, широчина 45 см и височина 45 см. Аквариума трябва да се постави на такова място, при което може да му се осигури горно осветление, тъй като то наподобява естественото осветление на водните басейни. Най-добре е той да се постави близо до някой прозорец.
В аквариумите могат да бъдат монтирани специални уреди за изкуствено обогатяване на водата с кислород, за затопляне на водата, както и термометър за измерване на температурата. За по-красив вид на аквариума и наподобяване на естествените условия на живот на рибките неговото дъно се оформя с различни видове промит едрозърнест пясък, камъчета и специални водорасли. Камъчетата и пясъкът се поставят на дъното под наклон към десния или левия ъгъл на предната стена, което дава възможност в тези ъгли да се събират екскрементите и някои остатъци от храната на рибките, като това дава възможност за лесно отстраняване чрез засмукване с маркуч или стъклена тръба.
Аквариумите трябва да се поддържат винаги чисти и водата им редовно да се сменява, като за целта е добре да се използува престояла вода от чешмата, защото хлорираната вода е вредна за рибките. Съществуват много и най-различни видове аквариумни рибки.  У нас най-често се срещат следните видове: гупи, хелери, молинезии, неонови, златни, гамбузии и др.  Всички декоративни рибки имат различни изисквания поотношение на температурата на водата, вида на дъното и храната, което трябва да се има предвид при тяхното отглеждане. Важно е при вземането на рибките да се изискват точни указания за тяхното отглеждане.
Храненето на рибките трябва да става много внимателно, като им се осигурява такава храна, която те биха намерили в природата ако живеят на свобода, примери за това са водни бълхи, артемии, циклопси и др. предлаганата храна трябва да бъде прясна, качествена и разнообразна, а нейното количество да се определя от броя нарибките, заселени в аквариума. При всяко хранене се подава само толкова храна, колкото те могат да консумират наведнъж. Специална храна за рибки може да се закупи във всеки един зоомагазин.
Храненето на рибките трябва да става в точно определени часове на деня. През време на храненето рибките трябва да бъдат наблюдавани известно време, тъй като ако някоя от тях се храни вяло и не приема храна, тя трябва да бъде незабавно извадена и преместена в друг съд. Намаляването на апетит винаги е указание за заболяване на рибките.
Наблюдаването на рибките в аквариумите трябва да става внимателно, без резки движения  и почукване по стъклата, тъй като от това те се възбуждат и силно се тревожат. Това се проявява с много бързи плавателни движения и блъскания в стените на съда, при което рибките могат да се травматизират.

Read More

Отглеждане на канарчета

От многобройните декоративни птици канарчетата са най-често отглежданите в много домове. Те създават голяма радост на техните притежатели и особено на децата, а слушането на тяхното пеене е истинско удоволствие. Канарчетата са невзискателни и при домашни условия могат да преживеят в клетка десет и повече години. Съществуват твърде разнообразни породи пойни и декоративни канарчета, които се отличават по фигурата си, качулати с красива качулка, къдрави с извити пера по тялото, гърбати с характере остър ъгъл на линията съединяваща шията с опашката, по цвят на оперение - зелени, сиви, бронзови, опалови и др., както и по певческите си възможности.
Канарчетата се отглеждат в специално изработени клетки, които могат да бъдат направени от дърво, метал или комбинирани от двата вида материал. Дъната на тези клетки са подвижни и дават възможност лесно да се почистват. Обикновено върху дъното на клетката се поставя не много ситен пясък, върху който птиците отделят изпражнения. Необходимо е в клетката да се поддържа абсолютна чистота, като за тази цел пясъкът се подменя с чист най-малко два пъти седмично. Клетките трябва да се поставят на добре осветени места, най-добре в ъгъла на някоя стая или тераса.
На канарчетата е необходимо да се осигури пълно спокойствие. Около техните клетки не бива да се вдига шум, да се свири музика, да се пускат силно телевизори или радиоапарати. До клетките не трябва да се допускат други домашни любимци, като кучета и котки, които много силно плашат тези птички. Всички дразнители от този вид могат да причинят тежък страхов стрес и дори могат да предизвикат внезапна смърт на канарчетата.
Правилното хранене на канарчетата има важно значение за тяхното развитие и запазване на доброто им здравословно състояние. Неправилното и непълноценно хранене често довежда до появата на различни заболявания и понякога става причина за тяхната преждевременна смърт.  За храна на канарчетата най-често се използуват различни семена от сорта на: овесени ядки, канарево семе, маково семе, рапица и диво просо. Съотношението на различните семена в хранителната дажба зависи от физиологичното им състояние, от сезона и породата на птичките. При поява на признаци на затлъстяване, стават по-слабо подвижни, престават да пеят и да се размножават, дажбата им се намалява, като се намалява също така и процентът на конопеното, лененото и рапичното семе, които са богати на мазнини.
През различните сезони на годината трябва да се осигурят и храни, богати на витамини и минерални вещества. През зимния сезон се дават моркови и ябълки, а през летния маруля, круши, спанак, зеле и др. В клетката на канарчетата винаги трябва да има съд с чиста и прясна вода. Съдовете, в които се хранят и поят канарчетата, трябва да се почистват и измиват основно ежедневно.

Read More

Размножаване на котката

С навършването на 5-7 месечна възраст женската котка е полово зряла и може да бъде заплодена. Под влияние на половите хормони през периода на разгонвяне тя променя своето поведение. С жални мяукания тя търка главата и задницата си в краката на всеки от семейството, в краката на някоя маса или стол, или започва да се търкаля на пода. Неопитните притежатели на котки считат такива животин за болни. Постоянното безпокойство и продължителните и непрекъснати жални викове дразнят дори и най-големите любители на котките. Този период продължава от 3-8 дена, като ако котката не бъде заплодена, това се повтаря след 14-30 дни. При котките, намиращи се постоянно в къщи, не винаги може да се определи точно времето между два периода на разгонване. Докато дивата котка се разгонва само веднъж годишно, активният полов период на домашната котка започва рано напролет и завършва през есента.
Котаракът съзрява полово и е готов за разплод след навършване на 8-12 месечна възраст. В периода на размножаване неговата урина започва да мирише много неприятно и миризмата не може да се премахне и с най-силните препарати за почистване. Полово зрелият котарак е готов за контакти целогодишно, но не е осебено активен през пролетта.
Бременността на котката продължава от 54 до 73 дни. Забременялата котка показва забележими промени в поведението си. Тя ставо по-гальовна, търси ласките на стопаните си и апетитът и се повишава. След 50-ия ден на бременността трябва да се приготви мястото, където ще бъдат поставени новородените котенца. За тази цел се взема един кашон, сандъче или кошче с размери поне 60/90 см и дъното се застила с мека материя, която може лесно да се почиства и изпира.
Котката ражда обикновенно на тъмни и закрити места, като се стреми да не бъде обезпокоявана от никого. Малко преди самото раждане тя отказва да се храни, става неспокойна, често ходи да уринира и ближе външните си полови органи. На повечето котки е неприятно присъствието на хора през време на самото раждане, което обикновено протича, без да е необходима никаква помощ. Едно котенце се ражда обикновено за 2 до 4 минути. Майката прегризва сама пъпната връв и изяжда плацентата, след което облизва котенцата и малко по-късно ги ориентира към цицките си, за да засучат.
Първите дни след раждането котката отказва да се храни, но въпреки това тя винаги трябва да има на разположение вода и храна. През периода на кърмене на котката се осигурява висококачествена храна, богата на белтъчини и витамини.

Read More

Домашната котка

Прародителите на нашата домашна котка са дивите котки, разпространени по цял свят в най-различни разновидности освен в Австралия. Преди около 4000 години е започнало одомашняването на дивите котки, но пътят за тяхното опитомяване е бил много дълъг. Котката е "независимо" животно, като само при разгонване и тогава когато е станала майка, тя се отказва от своя индивидуализъм и изпитва нужда да търси контакт с хората, да играе и се гали. Малките котенца изпитват голяма нужда от игра, като чрез нея те задоволяват своите потребности от движение.
Котката разполага с голям арсенал от изразни средства: жестове, движения на тялото и звукови изрази. Най-лесно настроението на котката се познава по движението на опашката и. Ако пожелае да се погали, опашката и е вдигната направо нагоре, а лекото предпазливо потрепване на върха и показва напрежение. Силните удари с опашката в хоризонтално положение, лекото ръмжене или съскане, придружено с дръпване на ушите назад и отваряне на устата, говорят за силна възбуда. При приближаване до възбудена котка тя усилва ръмженето и съскането, повдига една от предните си лапички, изважда ноктите си и е готова за удар. По този начин тя предупреждава своя противник и ако той не се съобрази с това, тя е готова да го нападне.
Домашната котка се привързва силно към жилището, но в началото това става предпазливо и колебливо. Всички нови неща, внесени в жилището я правят подозрителна. При влизането на чужди хора тя обикновено се скрива под масата или леглото и чувствайки се там в безопасност наблюдава всичко, което се случва около нея. Понякога, привидно дремейки, тя внимателно следи какво става около нея, а чуждите животни и особено котки ги възприема като натрапници и ги изгонва.
Когато дадено семейство реши да си вземе котка, най-добре е да вземе малко котенце на възраст между 8 и 12 седмици, тъй като тогава то свиква много по-бързо с новата обстановка. Отсъствието от дома на хора не безпокои котката. Всички те обичат топлината и с часове наред могат да се припичат до отоплителни уреди или на слънчеви места. Ако домашната котка има възможност да излиза извън жилището, тя опознава най-напред близките места, като по-късно започва да разширява разходките си, но не обича да ходи много далеч. Неконтролируемите скитания на котката са опасни за нея, защото много често при тях тя намира смъртта си под колелата на някое превозно средство.
При котките съществуват сравнително малко породи, но окраската им е много разнообразна: бяла, черна, сива, сребриста, жълта и др. Съществуват едноцветни и с многоцветни шарки, ивичести, мраморирани или петнисти видове котки. Според дължината на космената покривка се различават два вида котки - късокосмести и дългокосмести.
Към късокосместите породи котки принадлежат видове като: европейска тигрова, европейска мраморирана, безкосместа китайска, абисинка и др.
Към дългокосместите породи котки принадлежат видове като: ангорска, сибирска, бухарска, персийска, китайска клупоуза и др.
Всяка порода се характеризира с цвета на космената покривка, с формата на тялото и главата, с особеностите на телосложението и с темперамента на животното.

Read More

Хранене на кучето

По своята природа кучето е хищник, който се храни главно с месо, но при своята близост с човека постепенно започва да приема различни видове храни и става всеядно. Хранителната дажба на кучето трябва да съдържа необходимите за него белтъчини, мазнини, въглехидрати, витамини и минерални вещества. Когато в храната му липсват някои от тези основни съставки, физиологичното развитие на кучето се нарушава и в много случаи то започва да приема с охота разни нечистотии и различни предмети. Неправилното хранене се отразява много лошо особено на младите и подрастващи кученца, на кучетата за разплод и на техните поколения. Като източник на белтъчини служат месото, рибата, изварата и други млечни продукти. Най-пълноценният и лесноусвоим белтък се съдържа в прясното незамразено месо. Това важи с пълна сила и за рибата, но нейната хранителна стойност е два пъти по-малка от тази на месото и затова трябва да се дава двойно по-голямо количество. Соленото месо и риба могат да се използуват за храна само след тяхното изваряване, като преди това се измият с обилно количество вода. Установено е, че продължителното изхранване със солено месо и риба е нежелателно, а за сучещите и млади кученца дори е вредно и трябва да се избягва. Не се препоръчва също храненето с тлъсто месо и сланина, защото предизвикват често храносмилателни разстройства. Свинското месо, дори когато не е тлъсто, непременно трябва да се дава за храна само в сварен вид, тъй като в него много по-често, отколкото в други видове меса има паразити от рода на трихинелоза и тении, които в някои случаи са опасни и за хората. Млечните продукти, като мляко, извара, сирене и др. съдържат лесноусвоими белтъчини, мазнини и голямо количество витамини и минерални вещества. Всички тези храни трябва да се дават в пресен вид, непрокиснали и се препоръчват за всички възрасти на кучето, особено за бременните и кърмещите майки. Даването на яйца е необходимо при изхранването на малките кученца, кучетата за разплод и болнте животни. Храната, съдържаща въглехидрати компенсира енергийните загуби на организма на кучето. Основните източници са различните булгури ибрашна, като за целта е най-добре да се дават предварително сварени във вид на каши с вода и мляко, примесени с бульон, към който може да се прибави ситно нарязано месо или риба. Растителната храна под формата на плодове, зеленчуци и кореноплодни служи преди всичко като източник на витамини. Тя се усвоява от организма най-добре в суров вид. Ако кучето отказва да яде храната в суров вид, може да се смеси с друг вид храна, като за тази цел предварително се стрива. Особено място сред растителните храни, предлагани за изхранване на кучето, заема сварената тиква, като голяма част от тях с охота приемат храна, в която е прибавена варена тиква. Основни източници на минерални вещества за кучето са суровите кости надомашни птици и животни. Те не бива да се дават в голямо количество, зада се избегне задръстването на червата, появата на запек и други смущения. Предлагането на твърди кости на стари кучета довежда до преждевременно изтриване на зъбите. Кости се дават на кучето непременно след приемане на основното ядене. В противен случай, ако е гладно, то ги приема лакомо и много бързо и не са редки случаите на запушване на глътката и хранопровода от по-големи костни парчета. От момента на раждането си до 20 ден новородените кученца се задоволяват с приетото майчино мляко. От 18-21 ден те саспособни да приемат и усвояват нарязано на дребни парченца месо и късчета извара и сирене. При достатъчно мляко на кърмещата ги майка подхранването на кученцата по-рано от тази възраст не е необходимо. Ако майката няма достатъчно мляко или то не е достатъчно за изхранване на кученцата, което се установява по отслабването им и безпокойството, те трябва да се подхранват още от 10-15 ден. За тази цел се използува смес от яйчен жълтък, размесен с 3/4 чаша сварено краве мляко, щипка захар и половин чаена лъжичка мед. Тази смес се дава, като предварително се подгрява до 30-40 градуса по Целзий. Към едномесечна възраст кученцата трябва да приемат вече храна, приготвенаот техния собственик. През това време млякото на майката силнонамалява и тя избягва да дава на кученцата да сучат, тъй като те нараняват и травмират нейните гърди с растящите си зъби.
Кученцата трябва да се хранят по следния начин:
- до 2 месеца по 5-6 пъти в денонощие, без ноща
- от 2-4 месеца по 4 пъти на денонощие
- след 4 месеца по 3 пъти на денонощие
- след година по 1-2 пъти на денонощие
Храненето на кучето трябва да става в томно определено време. това води до изграждане на един условен рефлекс, свързан с образуването и отделянето на пълноценен стоашен сок, необходим за правилното смилане и приемане на храната от организма. Безразборното предлагане на храна често става причина за появата на стомашно чревни смущения и разстройства.
Храната трябва да се поднася в специални съдове, поставени на постоянно място, които се пъддържат винаги чисти. Храна давана направо от хладилник или силно гореща, почти винаги довежда до заболявания на храносмилателния апарат на животното. На кучето трябва да се осигурява и необходимото количество вода. Тя се сипва в специален за тази цел съд, поддържан винаги пълен и чист. Когато кучетата се хранят или пият вода, трябва де им се осигури пълно спокойствие, в противен случай те стават неспокойни, раздразнителни и бързо изяждат храната си, което води до храносмилателни проблеми.

Read More

Грижи за чистотата на кучето

Всеки стопанин на куче желае то да бъде чисто и да е с блестяща козина. Стремейки се да пъддържа чистотата на космената покривка и кожата, той се старае да го къпе често със сапун, което е неправилно. Честото къпане довежда до премахване на тънкия маслен слой, покриващ всеки косъм от тялото. Този слой придава на космената покривка здрав и блестящ вид и предпазва космите от влага и замърсяване. Без него животните лесно изстиват и стават по-податливи на простудни заболявания. Освен това честата употреба на сапун предизвиква раздразване на кожата и довежда понякога до появата на екземи и дерматити. за да бъде едно куче чисто, не е необходимо винаги да се употребява сапун или други препарати.
Системното вчесване с гребен или четка, избърсването с влажна кърпа и поддържането на чистотата на мястото за лежане и спане са достатъчни за неговата чистота и отстраняване на неприятните миризми. Изкъпването със сапун е необходимо само в тези случаи, когато кучето е много мръсно и издава силно неприятна миризма.
Кучето трябва да се къпе най-много два пъти в месеца, като за тази цел се употребяват специални шампоани или меки и безвредни сапуни, каквито се използуват за къпане на деца - например от рода на "бебе" ( Най-добре попитайте своя ветеринар за продуктите, които той е склонен да ви препоръча ) . Ако е необходимо къпането да се извърши в студено време, най-добре е това да стане вечер, за да може кучето да изсъхне напълно през нощта. При затопляне на времето кучетата от породите с дългите косми трябва да се подстригват със специална машинка за стрижене и ножици, и то по начин характерен за тяхната порода( Или можете да се обърнете за подобна услуга , към специализираните за поддръжка на кучета салони ) . Трябва да се обръща също внимание на ноктите на домашните кучета. Кучета, отглеждани продължително време в стаи, постлани с мокет или килими, и извеждани за много кратко време на разходки, нямат възможност да изтриват своите нокти. Поради това те стават много дълги и често се заплитат в постелките или се закачат в някои предмети, което води до тяхното изскубване или счупване. В такива случаи прекомерно израсналите нокти непременно трябва да бъдат изрязвани със специални клещи или внимателно изпилявани с по-големи пили за нокти. Предвид това в колко продуктово ориентиран свят живеем със сигурност можете да намерите и къде, къде по странни специализирани продукти за други елементи на грижата за вашия любимец
Тази статия, достига до вас със съдействието на http://stifbg.com - Един Голям Кучеобожател - посветил живота си в гледането и обучаването на кучета за територията на град Варна.

Read More